ПРОБИОТИЦИ


ЗАЩО НИ ТРЯБВАТ ПРОБИОТИЦИ

Ежедневието на съвременните хора е напрегнато и динамично. Урбанизацията събра много хора в големи мегаполиси, като по този начин ги отдалечи от природата. Влошиха се екологичните условия.

Стресът и нервните напрежения са ежедневен спътник. Те оказват пряко влияние върху равновесието на стомашно-чревната микрофлора и обмяната на веществата. прочети повече за пробиотици при стрес >>

Нарушеният баланс на микробния състав, както и непълноценното хранене, нарушава нивото на жизнено важни микроелементи и витамини, участвуващи в състава на ензими и хормони, което на свой ред води до нарушаване на функциите на жлезите от ендокринната система.

Човек живее в непрекъснато съжителство с останалата жива природа- растения, животни и микроорганизми. Най-пряк и непрекъснат е неговият контакт с микроорганизмите, които населяват храносмилателния му тракт. Микроби се откриват в лигавицата на горните дихателни пътища, по кожата и косата, а при инфекции и в много органи и системи. Една част от тези микроорганизми са патогенни и предизвикват различни инфекции. Други ползват нишата на интестиналния тракт, а трети спадат към полезната за организма микрофлора.

В здравия организъм полезните микроорганизми участват в процесите на храносмилане, на изграждане и поддържане на имунната защита, подтискат растежа на вредните и болестотворни микроби.

Ползването на антибиотици, на други химиотерапевтични средства, на консерванти, на замърсени храни, вода и въздух, както и нервните напрежения и стреса водят до нарушаване на баланса на микрофлората населяваща храносмилателния тракт, което на свой ред предизвиква появата на болести с тежки последствия за организма.

Стресът е един от мощните съвременни фактори, който влияе отрицателно на цялостното състояние на организма и на неговата стомашно-чревна микрофлора. Поддържането на нейното равновесие,създаването на условия за превес на полезните млечнокисели бактерии и бифидобактерии в тракта е един от решаващите фактори за добро здраве на човека.

Все повече хора обръщат внимание на възможността да са в добра физическа форма чрез консумиране на сравнително достъпни и евтини хранителни добавки- пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците.

ПРОБИОТИЦИ

Съгласно съвременните научни възгледи пробиотиците се дефинират като " живи микробиални биологични добавки, изключително полезни за здравето на човека". Ето някои дефиниции на термина " пробиотик" приети през последните няколко години:

- "Оралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества оказват положителен здравен ефект, отвъд този на основното хранене". LABIP консенсусна дефиниция ( Guarner& Schaafsma, 1998).

- "Живи микробиални хранителни съставки полезни за здравето". Предложено от Salminen et al. (1998) и прието за консенсусна дефиниция от FUFOSE Concerted Action спонсориран от Европейската комисия (Diplock et al. 1999).

- "Живи микроорганизми, които давани в адекватни количества имат здравословен ефект върху приемника". Дефиниция на Работната Група на Световната Здравна Организация (2002) , приета и от Международната Научна Асоциация за Пробиотици и Пребиотици ( Reid et al. 2003).

- "Пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки, които са полезни за здравето на консуматора"- официално предложение на Европейската комисия.

Пробиотиците са препарати, съдържащи високи концентрации от полезни природни микроорганизми, които позволяват да се поддържа преимуществено полезната микрофлора в тракта, като се осигурява добро здраве и качество на живот на хората.

Микроорганизмите, които формират стомашно-чревната микрофлора влючват сапрофитни, патогенни и условно патогенни микроби, ентеробактерии, лактобацили, лактококи, бифидобактерии. Те заемат определена ниша в храносмилателния тракт и влизат в сложни взаимоотношения, както по между си така и с гостоприемника си – човек или животно. В зависимост от приеманата храна и видовия състав на микробите , съотношението на различните видове варира в значими граници. При приемане на растителна храна преобладават ферментиращите видове, а при месна храна надмощие вземат гнилостните микроорганизми. Микробите по различен начин трансформират отделните съставки на хранителните субстрати и отделят метаболити с разнообразна химична природа. Чрез тях стомашно-чревната микрофлора влияе върху състоянието и здравето на организма.

Една част от микрофлората, към която се отнасят лактобацилите и бифидобактериите формират групата на полезните микроби. Те усвояват субстратите и образуват в резултат на жизнената си дейност метаболити- млечна, оцетна и други органични киселини и бактериоцини, чрез които подтискат и изтласкват от биологичната ниша патогенните и токсигенни бактерии.

Разграждането на хранителните вещества от гнилостните, патогенни и токсигенни микроорганизми, формиращивредната микрофлора на тракта, към които се отнасят и патогенните клостридии и бактероиди, води до образуването на токсини и продукти на гниенето, които тормозят функционирането на организмите и предизвикват различни болести.

Равновесието между полезните и нежеланите микроорганизми определя в голяма степен здравословното състояние на индивида.

За да се поддържа равновесието на микрoфлората в тракта полезните лактобацили и бифидобактерии трябва да се приемат с храната заедно с вещества, които благоприятстват развитието им в тракта. Не всички щамове от тях могат да изпълняват ролята на регулатори на стомашно-чревната микрофлора, а само онези, които са способни да оцеляват и да се размножават при различните условия на храносмилателния тракт. Това налага селекцията на щамове микроорганизми лактобацили и бифидобактерии с определени свойства известни като пробиотични.

Изисквания към микроорганизмите като пробиотични съставки:

- Да се адхезират към епителните клетки или клетъчни линии.Адхезията на млечнокиселите бактерии към чревните клетки е първата стъпка за постоянна или временна колонизация. Адхезията на пробиотичните щамове към повърхността на червата и последващата колонизация в стомашно-чревния тракт на човека създава условия за по-дългото задържане в тракта и осъществяване на метаболитни процеси с изявено имуномодулаторно действие. Адхезията осигурява взаимодействието с лигавицата, подпомагайки контакта с чревносвързаната лимфна тъкан, което на свой ред осигурява стабилизация на чревната лигавица, изпълняваща бариерна функция. От своя страна чревносвързаната лимфна тъкан може да контактува с клетките на пробиотичните щамове и техни компоненти и по такъв начин оказва положителен ефект върху имунната система на гостоприемника.

- Да преживяват в условията на стомаха и червата т.е. да преживяват в силнокиселата среда на стомаха и да са устойчиви на действието на жлъчния сок в слабоалкалната среда на червата. Естествената стомашно-чревна микрофлора, по-специално лактобацилите, трябва да притежават способността да хидролизират свързаните жлъчни киселини, които присъстват в големи количества в червата. Конюгираните жлъчни киселини обезпечават емулгирането, храносмилането и абсорбцията на липиди по-ефективно от жлъчните киселини в несвързана форма. Хидролизата на жлъчните киселини, вероятно е свързана с акумулирането на енергия при анаеробни условия и/или детоксикацията на жлъчни киселини, подтискащи растежа на бактериите.

- Да се репродуцират в стомашно-чревния тракт. Като усвояват преимуществено субстрата предизвикват подискане и изхвърляне на патогените, да осъществяват имунно модулиране чрез контакт с лимфоидната тъкан, свързана с червата.

- Антимикробна активност към условнопатогенните и патогенни микроби, което е свързано с инактивиране на техни ензимни системи, преодоляване на тяхната адхезия, подтискане на растежа им и изтласкване от биологичната ниша, в резултат на което се нормализира стомашно-чревната микрофлора.

- Продуциране на антимикробни вещества. При усвояването на въглехидратите да осъществяват ферментация с образуването на млечна киселина и други органични киселини и бактериоцини, чрез които променят pH на средата и подтискат развитието на патогенни и токсигенни микроорганизми или действат директно върху микробни клетки чрез антибактериалните вещества с пептидна природа (бактериоцини).

- Безопасност при клинично и хранително приложение. Млечнокиселите бактерии, които се прилагат в лечебни и функционални храни трябва да бъдат безопасни, особено ако са предназначени за човека.

Накратко, полезните действия, които пробиотиците упражняват върху тялото ни са следните:

- подпомагат цялостното храносмилане и подтискат прекомерното размножаване на болестотворни микроорганизми в храносмилателната система;

- подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата;

- възстановяват нормалната чревна микрофлора, нарушена от приема на антибиотици;

- предотвратяват липсата на витамини от група В;

- предотвратяват и лекуват диария, включително и инфекциозна;

- ограничават появата на вагинални инфекции от дрожди, инфекции на пикочния канал и цистити;

- стимулират имунния отговор;

- спомагат лечението на дихателни инфекции като синузити, бронхити и пневмония;

- намаляват риска от алергии- астма, хранителни алергии от мляко и кожни реакции като екзема;

- спомагат за понижаване на високи нива на "лош" холестерол;

- намаляват риска от тумори на пикочния мехур и на дебелото черво;

В началото на XX век големият руски биолог Иля Мечников (1907,1908) стига до извода, че дълголетието и здравословния начин на живот на балканските народи е резултат от повишения прием на кисело мляко, в което се съдържат живи бактерии. Иля Мечников за пръв път разкрива способността на млечнокиселите бактерии, обитаващи стомашно-чревния тракт да подтискат и изтласкват гнилостната микрофлора. Оценката дадена от него на традиционния ни български продукт разкрива пътищата за неговото разпространение в Европа и дава тласък в изследванията на хранителната и биологична стойност на киселото мляко и неговото определяне като "храна на дълголетието".

Млечнокиселите продукти заемат важно място в храненето на нашия народ. Водеща е ролята на българското кисело мляко. Около 80% от населението ежегодно консумира кисело мляко за директна консумация или под формата на добавка към храни. В храненето на българите приоритетно място заемат още два ферментирали млечнокисели продукта- бялото саламурено сирене и кашкавалът. Характерна особеност на вече споменатите млечнокисели продукти е използването на закваски от чисти култури на Streptococcus salivarus subsp. Thermophilus, Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus, Lactobacillus casei subsp.casei, Lactococcus lactis subsp. lactis и др. за провеждане на млечнокисела ферментация, в резултат на която, чрез подходящи технологични процеси от млякото като първична суровина се получават продукти с характерни физикохимични, вкусово-ароматни и биологични качества.

Много по-рано, преди в света да се заговори за пробиотици, българският учен Иван Богданов въз основа на селекционирания от него щам L. bulgaricus L 51 създаде серия пробиотични препарати, които са патентовани в много страни. За съжаление разработката на Богданов не бе доразвита с новите микробиологични методи и технологии, за да се постигнат от нея потенциалните възможности.

Много специалисти разглеждат българското кисело мляко като най-ранният и най-масово използван предшественик на пробиотиците.

В резултат на редица изследвания върху физиологичните и биохимични особености на лактобацили, млечнокисели коки и бифидобактерии от националния генофонд са отбрани щамове микроорганизми, подходящи за включване в състава на закваските за млечнокисели продукти и като компоненти на пробиотици или пробиотични храни. Към тях се отнасят:

-Млечнокиселите пръчици- Lactobacillus bulgaricus, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus casei, Lactobacillus plantarum.

-Млечнокиселите коки- Streptococcus thermophilus, Enterococcus faecium, Laktococcus lactis.

- Бифидобактериите- Bifidobacterium bifidum, Bifidobacterium longum, Bifidobacterium breve, Bifidobacterium infantis. Селекционираните щамове притежават способност да преживяват и да се репродуцират при различните условия на тракта в силно кисели среди, в присъствие на ензими, жлъчни соли и антибиотици, да синтезират млечна и др. Органични киселини и бактериоцини, чрез които подтискат растежа на патогенните щамове микроорганизми. Отбраните пробиотични култури натрупват висока концентрация на жизнеспособни клетки в процеса на ферментация, имобилизация, а при лиофилизация и съхранение запазват жизнеспособността си продължително време.

През последните години в практиката се прилагат имобилизирани и лиофилизирани млечнокисели бактерии, както при производството на млечнокисели продукти, така и като пробиотични препарати.

Все по-често се прилагат методите на имобилизация на бактерии в различни области на хранителните технологии, тъй като имобилизацията на клетки дава възможност за по-голяма продължителност и повторно използване, за достигане на висок титър клетки (над 1010 КОЕ/cm3 ), стимулиране продуктивността, стабилност на рекомбинантните клонове, предпазване на клетките от промени в околната среда, както и съхраняване на микробната активност по-дълго време.

При имибилизацията на млечнокиселите бактерии изборът на имобилизираща матрица е решаващ за механичната стабилност на гела по време на ферментацията и зависи от условията на процеса. Изследванията на много автори и получените от тях резултати показват, че най-подходящи за млечнокиселите бактерии са методите на имобилизация в Ca- алгинат и к-карагенан.

И двата полимера са разрешени за приложение в ХВП, имат сходни методи на имобилизация и обезпечават висока жизнеспособност и продуктивност на имобилизираните клетки.

Алгиновата киселина е хетерополизахарид на L-гулуроновата киселина и D-мануронова киселина. Екстрахира се от различни видове бодорасли и в зависимост от източника варират съставът и последователността на свързване на L-гулуроновата и D-мануронова киселини. Мономерите се подреждат в полимерна верига под формата на блокове, изградени от хомополимерни участъци и смесено. Алгинатът се прилага като воден пазтвор на натриевата си сол.

Другият полимер к-карагенан е естествен полизахарид, екстрахиран от морски мароводорасли и се използва като хранителна добавка и за имобилизация на микробни клетки.

Редица изследвания потвърждават резултатите, получени от различни автори при имобилизация на термофилни млечнокисели бактерии в Ca-алгинат. Полученият гел е с по-голяма здравина и стабилност в сравнение с карагенановия гел и освобождаването на клетки от повърхността на гелните зърна е слабо.

Правени са изследвания върху имобилизацията на млечнокисели бактерии в хитозан. Тези опити са интересни не само поради факта, че този полизахарид е разрешен за влагане в хранителните продукти, но и поради благоприятното въздействие, което хитозанът оказва върху човешкото здраве.

Хитозанът е линеен полизахарид, който се състои от остатъци на глюкозамин, свързани с глукозидна връзка. Основно хитозанът се получава при деацетилиране на хитин- основен компонент в черупките на раци, някои видове скариди и сепии. През последните години хитозан се получава от кутикули на насекоми в т.ч. медоносните пчели. На тази основа е разработен метод за промишлено получаване на хитозан. Наличието на NH2- група позволява той да бъде омрежван и/или модифициран химически. Хитозанът се отнася към биологично-активните вещества и освен това притежава противовирусна и противогъбна активност (засилва пропускливостта и деструкцията на клетъчната мембрана, като променя нейните свойства). Ето защо включването на млечнокисели бактерии в негови гелни структури и употребата им за получаване както на млечнокисели продукти и пробиотични препарати, така и в храните позволява да се повиши тяхната биологична стойност.

Въпреки интересните свойства на хитозана за сега има оскъдни данни за имобилизация на млечнокисели бактерии в хитозан.

И трите метода на имобилизация позволяват навлизане на хранителни вещества в гелните кухини и развитие на клетките в тях с достигане на висока концентрация на жизнеспособни клетки ( над 1012 cfu/g).

През последните години в практиката се прилагат имобилизирани и лиофилизирани млечнокисели бактерии, както при производството на кисело мляко, млечнокисели продукти, сирене, така и като пробиотични препарати.

Пробиотичните продукти се прилагат във вид на прахообразни препарати, таблетки или капсули, течни суспензии и спрейове. Повечето пробиотични препарати, предназначени за хора се приемат или в състава на ферментирали млека или под формата на прах или таблетки.

Използването на пробиотици е въпрос със социален отзвук. В съвременното общество, в което хората са подложени на прекомерни стресове, недоимъчно и неправилно хранене, в условията на влошаваща се екологична среда, неправилно и прекомерно използване на антибиотици и консерванти, на пробиотиците се пада отговорна роля най-вече в профилактиката на голям брой тежки заболявания, водещи своето начало именно от нарушен баланс на стомашно-чревната микрофлора, като- чревни инфекции, дисбактериози, ентерити, гастрити, язви, повишен холестерол, отслабена имунна система, алергии и др. Чрез подходяща профилактика тези болести могат да бъдат поставени под контрол и обществото да спести огромен ресурс ( трудов, материален, финансов, психически ). В голяма степен всичко това се отнася до българското общество, принудено да се развива при условията на всестранен недоимък.



Правилното хранене при деца.

Децата и техните родители много добре знаят кои продукти не бива да се използват в храненето. Но докато... подробно >>

Пробиотици при стрес

Честите и продължителни стресови състояния убиват милиони полезни микроорганизми, които живеят в нашия... подробно >>